Apr 3, 2008, 10:52 AM

Без думи 

  Poetry » Love
1046 0 4

Без думи

 

Мълчи! Не казвай нито дума.

Мълчи! Недей ме наранява вече,

достатъчно простих...

Мълчи! Как хубава е тишината,

как нежно ни обгръща и тъмата,

как в твоите очи се вглеждам аз,

как хубаво ми е, че няма думи,

няма ги отровните стрели,

а сме само аз и ти... безмълвни.

Прегърни ме, целуни ме...

после се махни... остави ме...

без да казваш нито дума, нито стон.

Във твойто ледено сърце

не ще се никога наместя!

Аз бях поредната игра за теб...

но ни беше хубаво, нали?

Как сгушени седяхме двама,

как нежно шепнеше ми ти лъжи

и страстно впиваше устни в мен

и до болка те обичах аз.

Върви си...

„Приятелка" наричаш ме сега,

лесно е за теб... нали аз съм влюбената.

Мълчи! Приятелите не постъпват така,

приятелите не целуват, не докосват така.

Мълчи! Не ме моли за прошка...

... защото ще простя!

© Юлиана Кехайова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • как хубава е тишината...
    много красиво и поетично пишеш!
    с обич, Юлиана.Прекрасен стих!
  • Страхотно, браво!!!
  • "Как сгушени седяхме двама,
    как нежно шепнеше ми ти лъжи
    и страстно впиваше устни в мен
    и до болка те обичах аз.
    Върви си...
    „Приятелка" наричаш ме сега,
    лесно е за теб... нали аз съм влюбената.
    Мълчи! Приятелите не постъпват така,
    приятелите не целуват, не докосват така.
    Мълчи! Не ме моли за прошка...
    ... защото ще простя!"
    ---По дяволите...до болка познато..но накрая вече нямаш и сили ...да простиш...защото всичко вътре в теб е разрушено..а болката..онази огромна болка...
  • Познато чувство! Комплименти!
    Виж тук, ако искаш.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=89342
Random works
: ??:??