Без думи

Mar 31, 2014, 11:22 PM

Poetry » Phylosophy

779 0 7

Кой забрави да върже звънци на неделите,

през които се връщахме с нови разпятия?

Ние дърпахме мисли недоносено – бели,

за да можем да светим, но извиквахме свлачища.

Кой измерваше пулса, честотата на дишане,

щом прескачахме спомени като парещи ръжени?

Във неделите газим сърдечната киша

и претапяме истини. И се лъжем. И лъжем.

През безкрайното, душещо време говорим.

Убедително слепи, пародийни и лъскави.

Няма кой да ни чуе. Тишината се моли

да спечели минута без въже на врата си.

Кой посмя да не върже звънци на неделите?

Как да знаем тогава, че не сме се загубили?

Ние сам сами идваме. После сам-сами стреляме.

И се губим до никой в тишината на думите.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

emo2 (Емил Стоянов)

2014-04-01T20:20:15+03:00

Бурни аплодисменти от мен Ели. Прекрасно е!
oksimoron (Христов)

2014-04-01T19:25:01+03:00

Поздравления!
sidi13 (Силвия Димова)

2014-04-01T13:53:42+03:00

Отново вълнуващ стих!С удоволствие прочетох!Чудесна си!
koli4a (Никола Апостолов)

2014-04-01T12:51:45+03:00

Хубаво!!Оценявам го!Поздравление!
Хубав ден- първи април!!
danda (Даниела)

2014-04-01T07:31:00+03:00

Великолепно! Много, ама много харесах!
maistora (Красимир Тенев)

2014-04-01T01:29:23+03:00

Богат стих на оригинални хрумки! Хареса ми "бездумието" ти!
"Това са само думи, но думите са всичко което имам..."
Bee Gees
Довереница (Дочка Василева)

2014-04-01T00:29:06+03:00

"Кой посмя да не върже звънци на неделите?
Как да знаем тогава, че не сме се загубили?"

Изгубихме душите и сърцата си
неделите изгубиха звънчетата,
а празникът изгуби аромата си
там някъде сред дебрите на делника...

Ръкопляскам, Елена!