Без думи

Jan 15, 2012, 7:01 PM

Poetry » Other

621 0 2

Безпределни са копнежите за удоволствия на тези,

дето са продали и последния си зов потърсен -

откъм живот оскъдни, но от залъка ощастливени,

създават си кумири от парчета мъртва съвест.

Днешен свят, но вехта болест -

от векове забравяме и все сме чужди,

странни звуци от неутешима горест -

трудно някой ще поиска да ги чуе...

Вавилон е жив, целта му - отмъщение,

подправени съдби се крият зад решетки,

престорен хор със диригент-презрение

ще се представи с песен - без куплети...

Въпроси-просяци се скитат блудни

сред диви улици в незнаен град,

но Глас ще им посочи път, без думи,

очите им ще се обагрят във невиждан цвят...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-01-15T21:24:27+02:00

Нищо по-прокудено, по-озлобено и безнадеждно, и в същото време по-обнадеждаващо и посочно не съм чела!!! Много ми допадна и идеята - да, като вдигнала се призрачно мумия старият свят е жив, за да търси отмъщение за собствените си грешки! Поздрав!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-15T19:28:39+02:00

поздрав!