***
Разкъса се от сухота гласът ми...
Повърнах думите си в мен...
От крясъци напука се светът ми...
и глухо се отчупи разкървен...
По острови го сричам полудяла...
и пъзелно сърцето си лепя...
Но липсваш ти, за да съм цяла...
без тебе съм недъгава душа...
Ще бъдеш ли поредната ми рана?
По кръпките си мога да чета...
Там пише, че смъртта е няма... ...