Без думи

Aug 1, 2019, 11:08 AM

Poetry » Love

404 0 0

Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там...
От очите ти не мога да се пазя,
аз всъщност мога, но не ща!
Не съм подготвена за твойто нямане
и чакам с нетърпение нощта!
Защото идваш нощем,
влизаш като буря,
в света ми подреден и бял...
И утре, като се събудя,
отново няма да си там!

Рисувам светове от пламъци...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Без думи

Свързани произведения

Comments

Random works