Непоисканата тишина, която ми даваш,
раздира, разкъсва до безкрай
остатъците от душата ми..
Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да
създаде нищо смислено, нищо красиво,
не може и не желае да обича както му е отределила душата.
Създай нещо толкова счупено, грозно и
ужасно, колкото са моите видения,
моята болка, белезите ми, направи ги
красиви както го правя аз и ела да
мълчим заедно, гледайки тъжната, ...