Без дъх

Feb 23, 2009, 3:54 PM

Poetry » Love

1709 0 33

Обичам вечните съмнения,
понякога които те подсещат,
че жива съм ,
превърната в синкоп,
от лепкавите ноти
на съдбата.
Обичам да мечтаеш вместо мен,
когато ми е скъпа самотата,
запълнена с илюзии за теб,
за пръстите ти
и за голотата
на всяка малка истина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без дъх

Want to read more?

Random works