Въртим ли се, въртим
все около едни и същи пътища.
Камъни отрупват всяка пътека,
а ние в опита си за щастие
все ги заобикаляме.
И така си обикаляме и обикаляме,
а живота в кръговрата се върти.
И забравяме тогава за какво е живота.
И в мрака заключваме се с катинар.
Но ако наместо подадем ръцете си на светлината?!
И изберем да живеем и да вървим само напред?!
Ако наместо да прегръщаме болката си в нас,
решим да се изправим на крака и да я излекуваме?!
Вече няма да има гравитация и тъмнина.
А миналото и бъдещето ще бъдат сега.
Тогава ще намерим в сърцето си мир и доброта.
А страхът ще побеждаваме с живота и любовта...
© Лили Вълчева All rights reserved.