Гола пред теб съм, умът ми изпиваш,
страх ме е, че знаеш страховете ми,
всеки мой жест строго изпитваш,
боли ме, когато признавам си грешките...
Не тялото, душата си пред тебе разсъбличам,
не дрехите, а парещата болка свалям.
Без грим, без маска, истинска пред теб заставам
и моля се когато погледът във нищото блуждае,
сърцето си при теб да приютя!
Във мене две страни една със друга се надвиват.
И питам се дали да ти се доверя?
Но вече гола съм. И тази слабост в мен надига ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up