Без и със
Категорични противоположности в цялото,
но мислим, че имаме просто различна любов.
Пилеем мечтите, копнеем по бялото,
а после ридаем... над един послеслов.
Понякога разнопосочно сливаме страсти
в единопътни плътности слети. Копнеем.
Живеем в едно съпричастие дъговно-съдбовни
спирално-могъщи. Живот затворен в куплети.
Ефектно в окото на буря наздравица ни споделя-
годишна над кръглата порция свещи...
Едва ли някога ще признаем поантата своя,
(та нали и над нея се смеем!!!)
и вдигаме поуморените плещи...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.