Нямах сили да си тръгна, нито причина да остана.
Светът се крепеше на фалшиви спомени.
Силует уж познат, а някак различен,
усмивка, която вече я няма.
Коли, коридори, обещания, все нещо познато.
Вървя сгушенa от вяра и пълна с надежда, някак измислена.
Виждам как си тръгва и се чудя дали някога е оставал.
Една затворена врата, бавно докрай се отваря.
И аз зная или тръгвам сега,
или миналото остава до края..."
Dahlia Noir
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up