----
И ме заболя - като от огън,
опарила се от целувката ти изведнъж!
Душата си затворих, в чаша
и пих до дъно...като мъж!
Не ме търси! Ще си отида...
тъй тихо, както и дойдох.
Ще се стопя в горчивото ми утро,
изгоряла като птица посреднощ.
Ще се прикрия!
До последната прашинка пепел...
Най-истинска съм бяла под дъжда! ...