Безсъние и после огън,
безброй очи затварят светлината,
И нито спомен, нито дума,
ни радост, само суета.
Затворници сме на мечтите,
на миналото и на наратива.
Внушиха ни как се живее,
научиха ни как се подръжава.
И нито ден, нито минута,
оставиха ни избор да направим,
пътека, път или безпътица?
Да тръгваме ли, или да останем...
© Мими All rights reserved.