Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя
и утрото да затрепти с твоя глас,
да съм сутришната ти магия
най-студеното да разтопи във нас!
Мислите изпълвах със копнежност –
до страст, любов в пламенни слова
откъсвах миг на топла нежност
за теб, любовта си да даря! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up