Без край

Apr 13, 2008, 9:57 PM

Poetry » Phylosophy

1027 0 5

Без край
Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащия вятър.
Това обичате да пишете – хора!
Защо си мислите, че мъката е ваша?
Със зъби стискате и дърпате,
Към себе си я влачите, горката!
Пуснете я да тръгне си – виновна!
Да скита тя сама по своя път.
И усмихнете се на бога, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без край

Want to read more?

Random works