Влезе с взлом в мойта стая
и обзе всичко тя без срам.
Без да пита, без дори да зная
сърцето ми поиска - не мога да го дам!
Как да дам нещо, което нямам?
Моето сърце аз на него подарих.
"Вземи го цялото, аз ти вярвам"
му казах, а той ме нарани.
А тя облечена е с черни дрехи
и идва, за да всява болка и тъга,
с чужди сълзи своя хляб си меси.
Нейното име е Самота! ...