Oct 19, 2011, 10:03 PM

Без любов 

  Poetry
657 0 8

Ден след ден оцелява сама,

като пясък животът изтича...

Без любов, без усмивки... така,

ден след ден преминават - безлични.

 

Тя събира троха по троха,

той събраното в пепел превръща.

И без него опитва - сама,

но обсебил я с власт, пак се връща.

 

Вече няма надежда, ни мощ,

знае,  тъй ù е тук отредено:

да живее във мрак, без любов

и от жребия свой победена...

                                    17.10.2011 г.       

© Веси Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Сиси!
    Да,така е-много са. Но те нямат нужда от съжаление или критика.Те имат нужда от помощ... А умеем ли да я даваме?
  • "да живее във мрак, без любов

    и от жребия свой победена...

    Винаги има начин да се победи или смени жребия!!!Поздрави и от мен!
  • Тъжно е ,но много жени живеят така!Поздравления за истинския стих!
  • !!!...
  • Благодаря на всички за коментарите! С поздрав и усмивка!
  • С Елица!
    Тъжна картина,но...уви има и такива съдби.
    Поздрав,Веси!
  • Винаги има надежда! Но без любов трудно се живее. Харесах стиха ти!
  • Има и такива жени – от обич ли, от слабост ли, но търпят и понасят...
    Нека пишем и за тях...
Random works
: ??:??