Ден след ден оцелява сама,
като пясък животът изтича...
Без любов, без усмивки... така,
ден след ден преминават - безлични.
Тя събира троха по троха,
той събраното в пепел превръща.
И без него опитва - сама,
но обсебил я с власт, пак се връща.
Вече няма надежда, ни мощ,
знае, тъй ù е тук отредено:
да живее във мрак, без любов
и от жребия свой победена... ...