Студени вече са сърцата,
а до скоро бяха неразделни.
Помежду им тишината
пропасти разтваря безпределни.
Заглъхна веселият смях
на влюбени младежи във ръжта.
Сълзи от самота и страх,
жестоко заличени от дъжда.
Тежка, тъмна празнота,
отчайваща тъга довежда.
Няма вече нежна топлина,
в пепелта загубена надежда.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up