Някога отнемало е дни,
човек да пише до любимата,
и после – воплите сами,
да отговори тя на римата.
Днес не отнема и минута,
а ти си тъй далеч духомо и тялом.
За мен е най-скъпата валута
дори и твоето внимание вяло.
Запазих виното да отлежи,
така както любовта гореща.
Но туй на план не подлежи,
допуснах мъничка забежка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up