danda (Даниела)
358 1120
Jul 27, 2011, 9:20 PM

(без)любовна статистика 

  Poetry » Love
881 1 9

Юлски горещник – три и двайсет следобед,

двеста шейсет и три дни откакто мълчиш.

Снегът ме затрупа, онзи, който започна в десет, на Коледа

и оттогава вали, и вали, и... вали.

Под дебелите преспи, в сърцето на тихото,

отчаяно зъзнат двайсет забравени дни,

пет нощи безсънни, една обич, в дланта ти притихнала,

два бързи коняка, шепа сълзи и незнайно колко лъжи.

Вчера изхвърлих часовника – ръчния,

в една кофа метална, до старата къща –  номер двайсет и седем,

да не гледам стрелките, да не чакам от тях милосърдие,

да не вярвам, че всяка минута, която дели ме от теб, е последна.

И я гледам сега тази двукилометрова, прегърбена улица,

моята двайсет минутна присъда - асфалтирана, пъстра гарота...

Вън е трийсет и седем, а студът в мен се вихри като ялова блудница,

тръгвам напред – ще сънувам смъртта или случайно ще се спъна –

                                                                                                                     в живота си.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??