Пропъждаме ви, спомени горчиви,
напук, че трябва всичко да се помни.
Добре било да бъдем пресметливи,
да се запазим от стрели отровни.
Пропъждаме и вас, мечти красиви.
От вас пък, ставали сме уязвими...
Така е, трябва да сме предвидливи.
Да не гоним неща недостижими...
Но мисля си, дали ще сме щастливи?
Или сами от себе си прогонени...
Без вас останем ли, не ще сме живи.
За вас живеем, хей, мечти и спомени!