Sep 18, 2017, 1:19 PM

Без мен 

  Poetry » Other
771 3 9

Умножавам минутите – тежки подкови –

по галопа на мантрата "вдишам - издишам".

Огледално море, пълна луна се кокори...

Блестящ пейзаж, в който аз съм излишна.

Спъвам времето във вихрушка от мисли,

спъвам си погледа във море-огледало

и сърцето си спъвам, съвсем без да искам

отново. То спира за миг и пак отначало

препуска, препуска с подкови оловни

по гладката синя повърхност, към здрача...

Ръцете... те помнят. Безпрекословно

и точно завършват без мене пейзажа.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??