Резонно ме разпъваше на кръста,
догаждайки разгулните ми мисли...
Пречупваше до безпосочност пръста,
насочвайки го в нищото... безимен.
Раздираше посоките на капсули,
и в тях заключваше ми греховете...
Приучваше ги в тихо покаяние,
до хаостност зачерни световете.
Безумно разчертаваше кръвта ми,
на капки бездиханни я накъса...
Незряща, ти прогони съвеста ми,
безпътна да се скита и безмълвна... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up