Привличаме, когато сме без мярка,

раздаващи и тъжно упорити. 
И даването често ги попарва,
копнежите на чистите мотиви.

Търпението ехидно ме будалка, 
като свещи нервите топи ги,
умишлено ги тестваш със запалка
и прегради ще са восъчните диги. 

Посочих немеренията ясно
и ти показа плана си за мене, 
или един вид бил е плагиатство, 
за да си спечелиш малко време? 

За да подготвиш общото ни царство, 
или притопляш стара манджа с други?
И всичко ли изречено е празно,
напомпано с припряните заблуди?

Вложен съм и честен съм до болка, 
не те избрах за мазни словоблудства, 
и знам защо те мисля също толкова
и знам защо развивам тези чувства. 

Отдръпна се и така да бъде, 
все още си за мене степен първа. 
Ако не е писано, ще си заглъхне, 
ако е нашето, то нека да се сбъдва!