Oct 28, 2012, 9:39 PM

Без начало и без край 

  Poetry » Love
721 0 3
Без начало и без край
Не дойде като млад халосия по джинси,
с вятър от бъдеще и грайферни кларкове.
Не остави на прага ми радост. Циментът е жаден,
а вратата е парка. Мълчат в съзаклятие.
Не познах песента. Тромпети не жалеха.
Само диви петли се деряха към пет.
И тревоги кълняха до мораво залеза –
душата в пирони. Студено е в мен.
С риза, тъкана от воля и празна до бяло,
не видях да искриш матадор във нощта.
Тоя празник е бил. Отшумял и забравен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??