May 1, 2009, 1:33 PM

Без отговор 

  Poetry » White poetry
686 0 6

Ти, слабост моя проклета,

как сладко ме гледаш в очите,

защото знаеш, че съм крепост превзета

и редиш си с усмивка широка лъжите.

Никакъв срам не прозира у тебе,

а аз най-невинно се правя, че вярвам

на образа мъжки

с костюм и вратовръзка,

с обувки от нечия кожа,

с мириса на скъпия парфюм,

закупен от законната половинка,

с обещания за вечната към мене обич,

който си изричал пред олтара,

докато си слагал златно-кръгла измама.

Коя, по дяволите, съм аз да те съдя,

щом стоя срещу теб и се смея,

но все ме гложди това, което не се споменава,

жена ти, съпругата твоя къде е???

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??