Прекърши в мен последния акорд,
разкъса струни на душата ми - китара...
И песента ми секна в ням минор,
безнотна във тетрадката си стара...
И празен тон отеква с тъжно ехо,
приглася на застиналия камертон.
Приижда с мрачен полъх от далеко
и грачи гневно със фалшивия си стон.
Не пее в мен душата нито нота,
в безмълвие обрече я, без свян...
Във глуха тишина е най-сиротна
и даже славея погина в нея ням ...