Изчезнаха последните куплети,
които някой бързо сътвори...
Какво би бил светът без тез поети,
ще има ли любов, небе, звезди.
Нима за любовта е нужно слово,
мастило, лист хартия и луна...
Написаното казват е олово,
тежи като куршум над две крила.
Нима без тях не може да ни има,
объркват само младите сърца.
Но мисля си, не търся трудна рима,
че празен, ще е малко той - света.