БЕЗ ПОЩАДА...

Без срам душите пълни са с измама и очите влажни са от сълзи,

всеки крие се зад паравана, маски сменя до забрава!

,,Времето ли бързаше...                            

                        ... аз ли закъснях?"

светът неспирно се променя, а аз така и не разбрах!

     И ето...                                                    

пак дращя по хартия, листовете пълня с горчивина,

но едва ли лист хартия ще изтрие ужаса от нашите лица!

Всеки ден се бориш до изтощение с пъзела на релността,

с нокти раздираш пак плътта

и мъчиш се през сълзи да излееш от там гнева!

Очи затваряш...

грешките прошаваш с лекота,

а мизерниците се присмиват - убиват всяка доброта!

... И ТАКА ЗВЯРЪТ СЕ РАЖДА...

НЕВИНЕН,

като пеленаче в майчина ръка,

бавно със злоба изпълва празната душа!

Забързан в сивото ежедневие, не обръщаш внимание на това,

за секунда понякога се спираш...

оглеждаш се да потърсиш приятелска ръка,

но с потрес откриваш...

... ЖИВЯЛ СИ В САМОТА!!!

Познати много...

сблъскваш се с различни нрави всеки ден,

на някой шапка сваляш, а други смачкваш в прахта!

Но за всеки по сълза проливаш, помниш техните лица!

                                         Но смисъл няма...                                   

никой не помни добротата, а само злоба изплува вечер преди съня!

И така...                                      

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДО СМЪРТТА...

Кръговратът засмуква всеки в желязна хватка

и превъщаме се в зверове за себе си и ближния!

Така е...

и така ще дъде и до Края...

Ще се самоизяждаме отвътре без пощада,

а после и кръвчицата на брата по душа ще изпием без капка срамота!!!