Dec 16, 2011, 1:05 PM

Без посока 

  Poetry
510 0 2
Гониш призраци, мечти,
неусетно времето лети-
като малка птица то е,
излетяла от гнездото свое.
В живота остани, дете,
в сините си сънища поне,
и мечтата своя докосни,
до небето с нея ти литни.
Но тичаш след химери пак,
и незнайно кой и как
твоите мечти изтрил е
и детето в теб убил е. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елфида Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??