Feb 4, 2010, 12:02 PM

Без посоки 

  Poetry
798 0 14

 

 Боси стъпки тичат по брега,

 някъде във синьото се спират.

 Облаци се реят на шега,

 с крясъци на залези умират...

 

 Шушне като вятърна следа

 твоята усмивка, с дъх на лято,

 мокри капки дирят любовта

 в мидени черупки като злато...

 

 Може би си слънце, спряло в стих,

 в цветен залез късно закопняло...

 Може би животът е красив...

 Може би и времето е спряло...

 

 ... в боси стъпки, парещи в деня,

 в залези  и изгреви дълбоки...

 Няма ги по пътя към дома:

 времето е слънце без посоки...

 

 

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??