ИнаКалина
523 11395
Jun 25, 2019, 3:49 PM  

Без присъда 

  Poetry » Other
985 10 19

Намерете въжето за люлка

и купете си чук и пирони!

Ще виси на дъгата бесилка,

и ще съдим! Без съд и закони

 

всеки дръзнал да знае и може!

А с какво ли човешкото знание,

ще застеле небесното ложе –

С разрушение? Със съзидание?

 

Оставете душата да страда –

жажда съхне в доброто Христово

без посока платното не плува...

Но с любов е за нея готово!

 

Без присъда животът настръхва.

Глас на жито мълчи в кречетало.

Изтерзано и злото издъхва –

смъртна болка е всяко начало!

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Иржи - току-що изрази мисълта ми по твоя си великолепен и скромен начин! Знаеш притчата за работниците в лозето - "Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните - първи." Той не съди. Затова го кръстих "Без присъда".
  • Какво да кажа повече .....Всички са мислили като мен и са ме изпреварили!Толкова докосващ стих,толкова истински!
  • Ина Калина . Благодаря за добрите думи и ми се ще някои политик заинтересован и избран от народа да те цитира. Прекланям се пред душата ти, която търси и се и се изразява по такъв прекрасен начин.
  • Г-н Пенев, изключително съм щастлива, че съм докоснала вашата душевност! Благодаря!Трудно ми е да отговоря защо е така, но буквално казано "императивът за разрушение е по-силен от императива за съзидание." А знанието е от двете страни.
  • Като прочетох това стихотворение просто настръхнах. Едва ли съм чел някого , някой който в 4-стиха да пресъздаде нашата действителност в която живеем. Покъртително. Някой видя ли? Отдавна няма съд и присъда. Отдавна потиснахме любовта за да тържествува глупостта. Живеем във време което осъжда се целувката , но не и убийство . Време в което любовта е без значение , а тълкуването е? Съдим не по общото а по патологичното. ???????
    " с какво ли човешкото знание,
    ще застеле небесното ложе –
    С разрушение? Със съзидание?"
    Ще виси на дъгата бесилка,
    и ще съдим! Без съд и закони.;

    Краят на това стихотворение е уникално - Изтерзано и злото издъхва –
    смъртна болка е всяко начало!

    Продължавам да чета тези стихове и не мога да спра сълзите в очите ми.
  • Мария, най-хубавата награда за мен е, че ви е докоснало, преборило се е за сърцето ви! . Изящна корумпираност на човешкия род... до тук я докарахме... Благодаря ти от сърце!
  • Поздрави, Дочка!
  • Финалът особено ме впечатли. Поздравления, Красимира!
  • Благодаря, Иване!
  • Силно и запомнящо се! Навежда на размисли! Поздравления!
  • Гавраиле, кой не е търсил истината и дали пък някой я е открил... аз бих искала да съм последният, който има такива претенции. Вдъхновявам се от прозорливите. Много ти благодаря за отношението!
  • Страшно е когато докоснем Истината да разберем че след нея е Нищото.
    Прозорлив стих!Поздравление!
  • И аз така го писах, Маргарита - с надежда! Благодаря ти за споделеното.
  • Боже! Изтръпнах! Смъртна болка е всяко начало, после - съд без закони, осъждане... единствена утеха, че злото съхне от жажда. Аз като гледам, свежо си е. И заради възможността да го видя изсъхнало, пожелах присъдата. Поздрав от мен! Хареса ми!
  • В наши дни, изглежда разрушителната сила на знанието е по-голяма от съзидателната му сила. Но няма как да избягаме от едното или другото, щом вече сме изяли ябълката... "разрушеният мир", както го нарича Николай, е отвътре, където по принцип сме хармонично и симетрично изградени. Благодаря ви много, няма да изреждам имена, но вие си знаете, благодаря за отношението!
  • Колко е истинско и мъдро!
  • Краси , Благодаря за "Шампионската лига"!!!
    Толкова много неща има в произведението ти, че не знам кое да коментирам! Вяра и Знание, Чувства и Разум, Живот и Смърт....Едното е празнична одежда , а другото е позорец отворен от зори до зори!. Много си добра!
  • Благодаря, Краси! Благодаря, Ники! Благодаря, Мария, Лия, Вили, Розали - за това, че даровете на познанието докосват и вашата емоционалност, така, както моята! Наскоро чух Лия, че "истините не са лъжите, които казваме на другите, а лъжите, които казваме на себе си..." Хубава вечер!
  • "...Ще виси на дъгата бесилка,
    и ще съдим! Без съд и закони
    всеки дръзнал да знае и може!
    А с какво ли човешкото знание,
    ще застеле небесното ложе –..."
    Съсипващи истини! Продължавам да се възхищавам на хора, като теб Красимира. А в този сайт са си доста и само творческият им устрем, вдъхва респект и уважение.
    "...Глас на жито мълчи в кречетало..." - И такава метафора не бях срещала, но наистина я почувствах. Благодаря !
Random works
: ??:??