Aug 7, 2013, 1:49 PM

Без път 

  Poetry » Love
586 0 2


Лутам се... и няма път,

по който мога да поема

стоя на този кръстопът,

на който няма никаква табела.

Уви... боли жестоко

да не знаеш какво искаш

и потъваш все по-надълбоко

и чак до болка устни стискаш.

Коя съм и къде съм... аз не знам,

посока вярна не намирам,

стоя съвсем самичка там

и мъничко по мъничко умирам!!!

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??