Oct 18, 2009, 7:18 AM

Без път до нея... 

  Poetry » Love
569 0 4

Стерилна красота , безкраен ребус,

маслинени и яростни очи,

Лице! Едва напомнило за себе си,

коса, полята с огън от топлик.

Походка, стройна като солитери,

карибско сини дрехи от цветя,

Безкрайна нощ! Превърнала в треперене

разходката ù в тихата гора.

Стоях пред нея там и се вълнувах,

трепереше в гората всеки клон,

безкраен миг, звездите в който плуваха,

видяли те над нас там своя дом.

 

И всичко спря, изнизани секунди

се търсеха сред нас във водовърт,

и търсех те до следващо събуждане,

за да те видя пак... но нямах път!

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??