Уморих се от рамките
в сляпата ми къща -
да ме пазят от ръбове.
Счупих ги призори.
Всичките.
Увисна вратата безсънищна -
в прашни облаци.
Сви парцаливи ръце,
попили по грешка дъха
на чуждо нечие утре -
празно и смътно.
В безкрилите очи на слънцето, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up