Не ми носи цветя откъснати
за женски празници – обречени!
Но докосни ме с нежни пръсти
събрали в шепичка морето ни.
Ах, как ухае розата на славея...!
От нея нося трънчето в петата,
за празниците с краткото заглавие,
извадили от делника жената...
Подаръци?! Смених си очилата.
"Обичам те" – на купичката пише.
Не питам: "До Луната и обратно?!"
... така без рози супата мирише.