Без следа

Apr 2, 2012, 10:56 AM

Poetry

700 0 1

Сънувах, майко, че сред бели полета
душата ми се рее.
Сънувах се в прегръдката ù топла
да се потапям.
И плаках, майко, плаках
със сълзи във съня си,
за туй че само сън е.
И сега плача, майко, ридая.
А така жива бях и истинска,
а сега съм само маска,
маска на отминали дни.
Как да изтрия тези сълзи? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без следа

Want to read more?

Random works