Погледнеш, опиташ

този момент,

решаваш, ще има

своя сантимент...

Дали ще го видиш

със своето Сърце,

как ще усетиш

моето небе...

Различно, не ясно,

ми помогни,

със свои си думи

ти говори...

Септември, Октомври,

месец и час,

едва ли това е

моя екстаз...

Разбираш ли нещо

изобщо сега?...

Четейки надолу

тази творба?...

Със нея Ви казвам,

че всеки е сам,

когато изказва

своя си срам...

Не Ви укорявам,

а просто Мълча,

по своя си начин,

това е съдба...

Щом кажеш със думи:

"Това е Добро"

чете го и оня

без свое перо...

Разбират ли нещо,

едва ли, не би,

но пак ще погледнат

щом Ти си - уви...

Такъв е животът,

за някой - не здрав,

за други момента

е просто Лилав...

Не Розов, не Черен,

а нейде натам,

където е верен

на своя си Сан...

Дали ще усетиш

Сърцето му Ти,

но с Думи ще стоплиш

Душата - нали?...

И пак ще потръпне

на всеки ума,

напреде ще тръгне,

натам - без Страха...