Животът е, когато

в бурните води потапяш се без страх

и в пяната на твоята вълна

скриваш свойте угризения.

Покрива те със своята мътилка,

а после в бързей,

очистваш страховете жалки.

Вливаш се спокоен в море от

страст и чувства странни

отдаваш се без жал

с останала единствена капчица морал.

Потапяш се отново

и чакаш да те повлече вълната твоя

отдаваш се и знаеш - не ще се колебаеш...

останал си с последна капчица морал - не го желаеш!

Достигнал си прибоя разбиващ всичко на парчета,

моралът разпилял си в пяна от кошмар

отдал душата си на ада, в който днес живееш.