Без теб

Калдъръмени улички

водят ме в мрака,

прихлупени покриви

ме следват покрусени.

Зидове каменни

надничат  в душата ми.

Блъскам се в спомени,

пробождат сърцето ми.

Ето я пейката наша -

самотна и гузна…

смутено поглежда ме,

сгушена в тъмното.

"Нявга обещала ми щастие,

сега съжаляваш ме -

... не ти се сърдя.

При теб пак ще се връщам".

Време мина, откак тръгна си.

С теб отлетяха и птиците,

онемя и смехът на цветята.

Опустяха и дните, и нощите.

Колко ми липсват ръцете ти -

малки и нежни,

всяка жилка по тях

и мъха им по устните.