Стоя пак сам в нощта,
стоя и ме преследва мисълта,
мисълта за теб,
за устните ти сладки като мед,
за тялото ти горещо, топящо и лед,
за очите ти красиви,
правещи хората щастливи.
За всичко, което ме кара
да се чувствам по жив от всякогa.
Искам всеки ден да бъде както някога,
някога в моите мечти.
Всичко да е толкова красиво, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up