Aug 26, 2009, 9:16 PM

Без теб 

  Poetry » Love
742 0 2

Седя във стаята - умислена, смълчана...

Голяма е тъгата ми, щом теб те няма.

Покой не ще намеря в тоз живот,

щом далеч от мен е твоята любов.


Отиде си ти и част от мен умря.

Разсече ти сърцето ми и то замря.

Обрекох аз живота си на теб,

а ти го разпиля навред.


Сковано в лед е моето сърце,

мъртвешка белота покрива моето лице.

И мразя те, и те жадувам в този миг,

пред погледа ми се прокрадва само твоя лик!


Самотата вечна ме обгърна,

в задгробно същество ме тя превърна.

Душата ми самотно скита по света.

Ще намеря ли пак любовта!?

© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??