Jul 29, 2011, 12:29 PM

Без теб 

  Poetry » Love
1166 0 26

Без теб нощта е като звън

в камбаната на самотата,

крадец задигна моя сън

и яхна лудналия вятър...

 

Луната пак ме прелъсти

със звездобройна огърлица

и Мона Лиза преоткрих

в усмивката ù на девица...

 

Във утрото потърсих брод,

но без очите ти – два изгрева,

как да пробудя аз  живот

в студената си мъжка риза...

 

Изпратих в летния ти ден

една мечта, върху вълните,

а пясъка горещ у мен

изсипах на брега на дните...

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??