Това е краят!
Не мога да повярвам!
Не искам край, аз искам вечно
до теб да бъда радостно омаяна!
Защо изчезна ми кажи?
Защо сърцето ми разби?
Да, тъжно е, но утре няма да личи
как вчера имала съм хиляди мечти...
Как тъжно е, че няма да боли -
поне това ужасно чувство в тялото ми да тупти!
Светът си се върти, забравил си ме ти...
А аз се лутам сред луни, угаснали без твоите очи...