Отиваш си, не мога да те спра!
Ръката си протягам аз безсилно.
Опитвам се да тичам, но стоя.
Мълча, а искам да извикам силно.
Зад ъгъла се скриваш ти и в миг
изчезват всички багри по земята.
Замлъква всичко, само тъжен вик
ехти във дупка, зееща в душата.
Аз хуквам да те търся, бягам сам -
на пейка в парка, спирката позната
в пресечка тясна, до светия храм,
или път мястото на първата ни среща. ...