Сам стоя във тишината,
така отдавна съм без теб.
До безкрайността на самотата
капарирал съм билет.
Безпощадно смачка ме съдбата,
щом остави ме без теб.
Ще намери ли кураж душата,
да разбие непробиваемия лед?
Върни се и хвани ме за ръката,
как ще съм не знам без теб.
Откак изчезна във мъглата
май не съм съвсем наред...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up