Без теб

Без теб не мога...

Ти си моят живот...

Колко много те обичам...

Ти не знаеш...

Как ми липсваш във всеки един момент

ти не знаеш...

Без теб не  мога да живея,

обичам те...

Защо не можеш да го разбереш?!?

Какво значение има,

че всичко е толкова странно?!?

Обичам те и друго няма значение...

Не мога да живея без тебе...

Ти си всичко за мене...

Ревнувам те дори от вятъра,

когато гали косите ти.

Ревнувам те от слънцето,

когато огрява твоите очи...

ревнувам те от всичко около теб,

всеки който е покрай тебе -

искам да го убия,

само и единствено

за тебе мисля...

Обичам те!!!

Какво да направя...

Всичко е толкова странно,

толкова невероятно,

толкова чиста е любовта ми към тебе.

Само ти си ми в главата...

Побъркваш ме,

подлудяваш ме!...

Невинната ти душа

ме съсипва

затова, че мислиш за други,

други... но не и за мен

Защо?

Твоята усмивка

е като изгрев за моите очи!

Косата ти перфектна,

тялото изящно...

Не разбирам защо само за други ми приказваш..

Алкохолът не помага

да се излекува любовта несподелена..

Липсваш ми дори в моментите,

в които си до мене...

в моментите, в които те докосвам,

в моментите, в които докосвам твоята коса прекрасна,

в моментите, в които гледам очите ти...

в моментите, в които гледам усмивката ти,

която ме озарява

в лошите ми дни...

в моментите, в които усещам дъха ти...

Защо не разбираш, че те обичам

толкова много, безумно,

моята любов е невъзможна...

Обичам те!!!