Dec 23, 2007, 5:42 PM

Без теб 

  Poetry » Love
1107 0 17
Като слепец, рушил и в своя дом,
страстта от мойто тяло си отива.
Смалявам се и чезна мълчешком,
кръвта ми става хладна и ленива;
напускат ме любовните слова -
отчаяни, докрай употребени.
Прокудена от други, любовта
в жалейната си дреха спря до мене...
И всяка нощ за кралски пир се връща
тъгата във духовната ми къща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Random works
: ??:??