Нощта се спуска над земята,
мята звездна пелерина
върху дремещите облаци,
и с луна огрява сънените улици.
Вървя в града безлюден,
боли ме, защото съм сама,
без теб отново и отново.
Всичко празно е и черно.
Без теб броя часовете и минутите,
с теб не усещам секундите,
които се изнизват като пясък
през галещите твои пръсти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up