Без теб – III
Откакто тръгна си, умирам.
По талвега от скръб съзирам
мечтите ти, досущ разбити.
Чернеят сънните клепачи.
Потръпва сянката на здрача.
И нощите се срастват с дните.
Весден се губя във портрета –
в очите, слънчево-златисти.
Израсна дъб, току разлистен –
раним, неустоимо светъл.
Сега звездичка си смирена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up